Случайните жени...

(Вечер в Страната на спомените)

                           Възкръсват бавно в морна памет

                          случайно срещнати жени...

                                               Николай Лилиев

По най-опасните завои

на моя криволичещ път –

в страстта хазартно бяха мои,

но без душа, а само с плът...

И както идваха случайно

така и тръгваха си те –

не завещали нищо трайно...

Но и не взели нищо... Не!...

Те както сънища красиви

изгубваха се в утринта –

коси развяли като гриви

от вятърът вилнял в нощта...

Подобно непорочни жрици

в триумф след първият си грях...

А с омагьосаани зеници –

бях сляп за блудството им...  Бях!...

А този грях, така омаен

безумна страст ми завеща,

че всяка бе наразгадаем

магичен образ на Жена!...

... По неизбройните завои

случайно срещани из път –

те мимолетно бяха мои...

Но аз обичах тази плът!...

26.09.2020.