18 may 2010, 12:57

"Случайно"

1.1K 0 15

"Случайна" среща с непознати.
Разговор за град от младостта,
който четвърт век неосъзнато
бе пъзел в недовършена съдба.

Изникна образът  за теб горещо,
заля ме с пурпурната пелена,
във времето захвърли ме зловещо
на страст, недопризната досега.

Обсипа ме с магически целувки,
разтърси ме цунами на мига
и зажадняло съхнещите устни
отпиха пак предателска сълза.

Страст ли бе, любов или измама,
но бе магнитна, дяволска  шега.
На други бяхме дали с тебе двама
клетвено обвързващи слова.

Откъснах се. Избягах от уплаха.
Не чувах воплите, пронизващи нощта.
Дори писмото, бъркащо в душата,
накъсах. Споменът...  да залича.

Дали така е? Минало е време,
но вътре в мен боли от суета.
Сбърках ли, завързвайки съдбата?
Как ребуса-живот да подредя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...