"Случайно"
"Случайна" среща с непознати.
Разговор за град от младостта,
който четвърт век неосъзнато
бе пъзел в недовършена съдба.
Изникна образът за теб горещо,
заля ме с пурпурната пелена,
във времето захвърли ме зловещо
на страст, недопризната досега.
Обсипа ме с магически целувки,
разтърси ме цунами на мига
и зажадняло съхнещите устни
отпиха пак предателска сълза.
Страст ли бе, любов или измама,
но бе магнитна, дяволска шега.
На други бяхме дали с тебе двама
клетвено обвързващи слова.
Откъснах се. Избягах от уплаха.
Не чувах воплите, пронизващи нощта.
Дори писмото, бъркащо в душата,
накъсах. Споменът... да залича.
Дали така е? Минало е време,
но вътре в мен боли от суета.
Сбърках ли, завързвайки съдбата?
Как ребуса-живот да подредя?
© Таня Мезева All rights reserved.
