Ей тъй ще си я пазя – скрита.
Та никой да не забележи -
случайно да не ми завиди.
Новичка и чистичка да е -
„нацяло”, даже ненагъната.
Че, „на дребно” разваля ли я,
като нищо може да си иде.
Обаче… за какво ми е -
такава
непокътната?!
Докато й се радвам
(че я имам) -
все ще го измисля.
Всъщност… за какво говорех?
© Дора Павлова Todos los derechos reservados