Случайност
Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят
и правят нощите ми черни.
Отвсякъде ме все отхвърлят...
Приятелите ми – неверни.
Ограждат ме със изневери,
в душата сеят ми бодили.
Пред мен затварят всички двери
и губя вече мъжки сили.
Така животът ми протича
във времето необичайно.
И че душата ми се спича,
това съвсем не е случайно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
