Случайност

27 oct 2018, 21:26 2018-11-01T08:40:14+02:00

Poesía » Civil

454 0 2

Не е морето до колéне

и нито пътят ми е гладък.

Не грее слънцето по мене

и ни животът ми е сладък.

Мъглите вечер ме загърлят

и правят нощите ми черни.

Отвсякъде ме все отхвърлят...

Приятелите ми – неверни.

Ограждат ме със изневери,

в душата сеят ми бодили.

Пред мен затварят всички двери

и губя вече мъжки сили.

Така животът ми протича

във времето необичайно.

И че душата ми се спича,

това съвсем не е случайно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2018-11-01T08:38:24+02:00

Благодаря, Ели! Светъл ден и поздрави от мен!
voda (Елица Ангелова)

2018-10-28T02:59:16+03:00

Напредналата възраст буди тъжни размисли и чувства – човешко е.
Нека се пише и за това...
Поздрави, Колич!