27 sept 2015, 12:50  

Случайност

999 0 0

Такава съм... обичам те до втръсване -

и теб, и тъй измамно влюбените погледи...

Целувам се със спомените до издъхване,

във друг живот със тебе ще летим от покриви.

 

Не искам да се подарявам на случайности,

сърцето ми е самолет със счупени криле...

От твоите мечти поне веднъж валяло ли е?

И молил ли си Бог да бъдеш пак дете?

 

Такъв си си... горчиш до втръсване-

от теб научих, че кафе се пие черно...

С останките от себе си съм го поръсила

и тази сутрин ще го пия ледено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...