20 nov 2010, 20:52

Случайности

  Poesía » Otra
935 0 2

Родих се вчера и намерих

до себе си заченат свят.

В ръка го взех и го премерих,

опитах го на вкус и цвят.

 

Познат изглеждаше, обаче

не бе го имало преди.

Тежеше повече от здрача,

ухаеше на светлини.

 

И беше още неукрепнал,

едва роден от мойта смърт,

от ярката ми мисъл сетна

и от последния ми дъх.

 

Създаден, но необитаем -

такъв е новият ми свят.

Покоят, вечен и нетраен,

ще всели в него лъч и мрак.

 

Ще пусне в него ветровете

на времето и вечността -

ръце, опиращи в небето

и пръсти, ровещи в калта.

 

Очи, съзиращи безкрая,

очи, съзиращи смъртта...

И мисъл, търсеща начало

в света, във който няма край.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво....и смислено.
  • Много хубав стих, Елина. Уловен е мигът на това да си тук, но и да си там...от където идваме. Поздрав!



Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...