20 нояб. 2010 г., 20:52

Случайности

932 0 2

Родих се вчера и намерих

до себе си заченат свят.

В ръка го взех и го премерих,

опитах го на вкус и цвят.

 

Познат изглеждаше, обаче

не бе го имало преди.

Тежеше повече от здрача,

ухаеше на светлини.

 

И беше още неукрепнал,

едва роден от мойта смърт,

от ярката ми мисъл сетна

и от последния ми дъх.

 

Създаден, но необитаем -

такъв е новият ми свят.

Покоят, вечен и нетраен,

ще всели в него лъч и мрак.

 

Ще пусне в него ветровете

на времето и вечността -

ръце, опиращи в небето

и пръсти, ровещи в калта.

 

Очи, съзиращи безкрая,

очи, съзиращи смъртта...

И мисъл, търсеща начало

в света, във който няма край.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елина Гюдорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво....и смислено.
  • Много хубав стих, Елина. Уловен е мигът на това да си тук, но и да си там...от където идваме. Поздрав!



Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...