Случайности в живота няма.
Душите събират се по житейската поляна.
На люлката от мечти и срещи
кове се бъдеще от съдби човешки.
По пътя вървим ние окрилени
в ранна есен вдишваме радостта умилени.
Дойде деня, в който съдбата ни събра
и ни протегна приятелската си ръка.
Събуди вяра и незнайно болката премина.
Надежда вдъхна в душата и мъката отмина.
Ще прекосим заедно гори, градове и планини
ще достигнем даже до далечни ширини.
Щастливи ще вървим ръка за ръка,
прегърнати танцуваме във вихрен ритъм сега.
През нощите до зори ще мечтаем,
за бъдещето задружно ще гадаем.
Автор: Виктория Милчева - Тори М
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »