17 jun 2008, 6:37

Случка 

  Poesía
697 0 8

Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.

 

Поиска да не го забравям.
Приятел бил ми, от дете.
Той нямало да ме забрави.
С крилете плесна - отлете.

 

Седя във стаята самичък.
Дали наяве беше или сън.
Пак нещо пиша, нещо сричам,
такава жега е навън...

© Александър Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Евала ,брат ! Ти не си за пускане със това стихче на сбирка на анонимни алкохолици - ще пропиеш всичките, вервай ми..
  • Иинтересна идея за стих.Дяволът ти бил приятел от дете,нямало да те забрави...Дали това е,защото лошото винаги е готово за нас,за да ни понаучи на нещо или защото сами бягаме от доброто,от Господ?Поздравления,звучи ми ежедневно стихът ти,а въпреки това ми харесва!Това му е хубавото..
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    "Такава жега е навън..."
  • Йеееееееее!!! Много гот!!!
  • Пълен кеф! И на тебе на гости...
    Евалла!
  • Хубаво!!!
  • Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??