Случка

Поезия

1K 2 8

Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.

Поиска да не го забравям.
Приятел бил ми, от дете.
Той нямало да ме забрави.
С крилете плесна - отлете.

Седя във стаята самичък.
Дали наяве беше или сън.
Пак нещо пиша, нещо сричам,
такава жега е навън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Bedo (Bedros bedros)

Евала ,брат ! Ти не си за пускане със това стихче на сбирка на анонимни алкохолици - ще пропиеш всичките, вервай ми..

2024-10-08T21:14:03+03:00
nikoia (Офелия-Гертруда)

Иинтересна идея за стих.Дяволът ти бил приятел от дете,нямало да те забрави...Дали това е,защото лошото винаги е готово за нас,за да ни понаучи на нещо или защото сами бягаме от доброто,от Господ?Поздравления,звучи ми ежедневно стихът ти,а въпреки това ми харесва!Това му е хубавото..

2008-12-08T16:54:07+02:00
female_sg (Боряна)

Много ми хареса!
Поздрави!

2008-06-18T19:14:38+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Много ми хареса!
"Такава жега е навън..."

2008-06-17T15:19:50+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Йеееееееее!!! Много гот!!!

2008-06-17T14:56:37+03:00