17.06.2008 г., 6:37 ч.

Случка 

  Поезия
594 0 7

Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.

 

Поиска да не го забравям.
Приятел бил ми, от дете.
Той нямало да ме забрави.
С крилете плесна - отлете.

 

Седя във стаята самичък.
Дали наяве беше или сън.
Пак нещо пиша, нещо сричам,
такава жега е навън...

© Александър Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??