Jun 17, 2008, 6:37 AM

Случка

  Poetry
1K 2 8

Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.

 

Поиска да не го забравям.
Приятел бил ми, от дете.
Той нямало да ме забрави.
С крилете плесна - отлете.

 

Седя във стаята самичък.
Дали наяве беше или сън.
Пак нещо пиша, нещо сричам,
такава жега е навън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Евала ,брат ! Ти не си за пускане със това стихче на сбирка на анонимни алкохолици - ще пропиеш всичките, вервай ми..
  • Иинтересна идея за стих.Дяволът ти бил приятел от дете,нямало да те забрави...Дали това е,защото лошото винаги е готово за нас,за да ни понаучи на нещо или защото сами бягаме от доброто,от Господ?Поздравления,звучи ми ежедневно стихът ти,а въпреки това ми харесва!Това му е хубавото..
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Много ми хареса!
    "Такава жега е навън..."
  • Йеееееееее!!! Много гот!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...