Във края на дъждовно лято,
след седмица усилен труд,
в дървета, сред листа от злато,
ме води в черен път колата
по вятър, с кикота на луд.
И миличката каравана
се белва в погледа ми сив
и син, щом в чакащата брава
(а тя не ми изневерява)
напъхвам ключ под стон ръждив.
Преди вратата да отворя,
съзирам: бялото поле ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse