Вълните тази вечер не говорят,
трошат се в милиони стъкълца,
дъждът, замаян, тихичко ромоли,
в горчиви сълзи гасне Любовта!
Сред пясъка ранени пеперуди,
напразно сушат мокрите криле,
а някъде, в дълбокото се губят,
прозренията в строфи на поет!
А в този фар, надеждата е сякаш,
далеко, там, потрепва светлинка,
плътта, Човеко, те за нея, чакат -
Сирени блус припяват... не е Тя! ...