Случка на плажа...
Вълните тази вечер не говорят,
трошат се в милиони стъкълца,
дъждът, замаян, тихичко ромоли,
в горчиви сълзи гасне Любовта!
Сред пясъка ранени пеперуди,
напразно сушат мокрите криле,
а някъде, в дълбокото се губят,
прозренията в строфи на поет!
А в този фар, надеждата е сякаш,
далеко, там, потрепва светлинка,
плътта, Човеко, те за нея, чакат -
Сирени блус припяват... не е Тя!
Знам, този път не води в Битието,
не плавам, а сред Гарвани... летя,
един изграчи – сигурно в небето,
червено е, върни се... грешен флаг!
И радостен се будя от кошмара,
май, при брега съм, с мен – и ти,
вълните вече милват и разтварят
провалите с уж, дивните... жени!
Но ти си също дяволски красива,
едва ли, само с лик ще се спасим,
душата пък е смайващо щастлива,
e-mail и днес ми праща - остани!
Аз, вечността - не ще ти обещая,
подай ми, просто, своята ръка,
и вярвам на сърцето си – то знае,
за първи път не люби... на шега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
