15 jul 2010, 22:09

Случва се 

  Poesía
2039 0 37

Така ти ври дълбоко под кожата,

че дори и студеният душ не помага.

Водата се стича от тебе, събрала

настроението ти... и пада гореща,

а след него с леко облекчение сядаш

до прозореца и целиш с мисли

някой минал случайно, но пак не става...

И аз така след принудителната раздяла.

Всеки ден е същият до времето за среща,

дори не се сещам скоро какво ме очаква.

Пред огледалото приготвям се и даже бързам,

излизам и там... по средата ме одира

смъртоносна мисъл - отдавна не се чакаме,

а аз на букет се надявах. Номера ти позабравих,

но целувките до бора не мога. Услуга...

Услуга ми трябва. Ако те срещна случайно,

не ме гледай - сърцето е пред побъркване

след горчивия  поглед. Обичам те.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изненадващо горещо е при теб,мила! Грабваш вниманието още от първия щрих. Само силните умеят така да обичат, бъди щастлива!
  • Радка, Алекасандър, много ви благодаря за думите. Удоволствието е мое, че сте тук!
  • Всеки път,когато мина тук,не съжалявам!
    Прекрасен стих!
  • Тежко и разтърсващо.Трудно е да си млад.Поздрави, мила!!!
  • Със сигурност не си струва да обича Луната.
    Тя е беззъба. Опитва се, но не може да хапе.
    Всъщност е плоска и хич не й седи дрипата,
    взела назаем от Слънцето... А и не знае карате!!!

    Благодаря, Арихо, за стихчето!
  • Благодаря ви много. И на тебе, Жарче!
  • Оргинално и силно обяснение!!!
    Поздравления!!!
    Много ми хареса!!!
  • Докосващо откровение!!!
    Поздрави, Стели!
  • Пепс, Селвер, благодаря ви от сърце!
  • Любовта и болката са винаги заедно, макар че не се обичат! Поздрави мила, неспокойна душа!
  • Благодаря за думите!
  • Тъгата е постоянно състояние. Мислещите хора са тъжни. Инак, зная, че усмивката ти не пада от устните...по себе си съдя. Поздравления, Стели. Ив
  • ти си истинска!
  • стихът ти е толкова истински и емоционален...усетих горчилката
  • Много си ми хубава защото си много истинска !А това,че делиш мъката за стиха, а радостта за реалното общуване - ами това е добрият вариант!Браво!!!
  • "смъртоносна мисъл - отдавна не се чакаме,
    а аз на букет се надявах. Номера ти позабравих"-Много истинско,целият стих е такъв!Поздрави!
  • Благодаря ви.
  • Страхотен стих. Поздрав
  • Стел, хубав, много хубав стих! Независимо дали си ги преживяла или не, стиховете ти са израз на твоята богата сетивност. Боравиш с думите много успешно и мислиш оригинално. Поздравления от мен!
  • Да, да... иначе,изненадващо, съм лъчезарен човек!!! Никой не може да ме познае по стиховете и не вярват, че са мое дело.
  • Хорор, колкото и да ми е весело все за тъга ми се пише!!! Лирическата ме контрира винаги и създава грешно впечатление за мен! А и друго има... страданието не знае сезони!
  • Благодаря ви, Борко и Лео! Хубав ден!
  • Привет, обичаща Стелита,
    човек с любовта полита!
  • Ех, много мили думи. Хубава вечер и благодаря!
  • Какво да ти кажа?...
    Просто стихът ти влезе в мен и там си остана.
    Сигурно доста време ще го нося със себе си.

    Бъди !!!
  • мноооого благодаря
  • Любовта е и болка!поздрав!
  • Харесах!
  • Случва се... често...
  • благодаря
  • Дълбоко, искрено!
    Усетих болката ти!
    Привет, Стел!
  • Дълбоко изстрадана болка...!
  • Много дълбоки чувства са изляти!!!
  • Като стон отронено... Поздрав, Стелче!!!
  • Ранимо !....
  • Поздрав...дълбока вода си знаеш си....Усмивки и по малко болка Стел!!!
  • "и там... по средата ме одира
    смъртоносна мисъл - отдавна не се чакаме"
    Болка,достойна за уважение!
    Стел, радвам се, че отново си тук
Propuestas
: ??:??