Случва се
Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем,
и случва се – търсим доброта назаем.
Вместо кротки, понякога сме озверели,
желаем хоризонт да видим, не предели.
Случва се – да бягаме в земи далечни,
и случва се – да търсим погледи човечни.
Дълбоко в тях понякога се губим ние –
в очи дълбоки винаги душа се крие.
Накрая слънцето от вятъра ни брани,
и накрая – затворили сме всички рани.
Милиони случки в нас се отразили,
оставяйки ни тихо своите сили.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
