Случва се
Случва се – понякога сълзите да текат,
и случва се – стени да чупим на инат.
Неуверени по тъмни нощи крачим,
чудим се дали за някой нещо значим.
Случва се – не можем и да се познаем,
и случва се – търсим доброта назаем.
Вместо кротки, понякога сме озверели,
желаем хоризонт да видим, не предели.
Случва се – да бягаме в земи далечни,
и случва се – да търсим погледи човечни.
Дълбоко в тях понякога се губим ние –
в очи дълбоки винаги душа се крие.
Накрая слънцето от вятъра ни брани,
и накрая – затворили сме всички рани.
Милиони случки в нас се отразили,
оставяйки ни тихо своите сили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Кръстев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
