14 ene 2022, 12:29

Слугиня

  Poesía
454 2 3

Ти очакваш мусака да ти пека,

пода до блясък да лъскам,

децата спретнато да облека

и много, много да не съскам.

 

Сестра съм аз на вятъра, танцувам

с всичките си цветни настроения.

Неспособна съм да козирувам

на онзи мъж - презрения,

 

който ще се радва на принцеса,

яхнала метлата у дома.

Принцеса ли е, или простакеса

вечно свелата глава мома?

 

Навярно тя прането е простряла 

и къщата блести от чистота.

Утре пак ще си хване парцала

и от челото ще забърше потта.

 

Съгласна с ролята на домакиня

жената в нея непробудно спи.

Отказвам аз да бъда нечия слугиня

и да сбъдвам чужди мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весилена Тончева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даааа… мечтите… Те са „ друга бира“
    Не ги забравяй – те са „важното“.
    Ала човек в живота често балансира,
    между храната за ума и тялото.

    Понеже мусаката не е лоша
    (макар я набедиха за опасна)
    и трябва някой дрехите във коша
    да изпере, а после да изплакне.

    Домът да бъде спретнат, чист,
    Дори и в него мъж да няма.
    Не всеки е чистач- хигиенист,
    понеже чисти и… не мисля, е драма,

    това, че във живота има
    и някакви рутинни занимания.
    Не те в дните светлината скриват…
    Животът не е състезание

    между мъжете и жените.
    Съжителтсвото да е изтезание –
    не бива. Това вгорчава дните.
    И знам, че има ли любов- има и желание.
    Двамата уютно дома да подредите.
  • Правилно! К'ви деца, к'ви пет лева, семейство и мусака? Няма жена, няма мъж, живее се веднъж!
  • Така написано ми звучи и аз не знам как. Тези неща ги върша всеки ден. За да живеем в топъл, чист, уютен дом. И заради това съм простакеса!?! И прабаба ми, и майка ми, и всички нормални жени по света!?! Явно грешката е в мен - не мога и не искам да върша "мъжки" работи. Харесва ми да съм жена. И метлата си обичам, много даже.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...