Jan 14, 2022, 12:29 PM

Слугиня

  Poetry
451 2 3

Ти очакваш мусака да ти пека,

пода до блясък да лъскам,

децата спретнато да облека

и много, много да не съскам.

 

Сестра съм аз на вятъра, танцувам

с всичките си цветни настроения.

Неспособна съм да козирувам

на онзи мъж - презрения,

 

който ще се радва на принцеса,

яхнала метлата у дома.

Принцеса ли е, или простакеса

вечно свелата глава мома?

 

Навярно тя прането е простряла 

и къщата блести от чистота.

Утре пак ще си хване парцала

и от челото ще забърше потта.

 

Съгласна с ролята на домакиня

жената в нея непробудно спи.

Отказвам аз да бъда нечия слугиня

и да сбъдвам чужди мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весилена Тончева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Даааа… мечтите… Те са „ друга бира“
    Не ги забравяй – те са „важното“.
    Ала човек в живота често балансира,
    между храната за ума и тялото.

    Понеже мусаката не е лоша
    (макар я набедиха за опасна)
    и трябва някой дрехите във коша
    да изпере, а после да изплакне.

    Домът да бъде спретнат, чист,
    Дори и в него мъж да няма.
    Не всеки е чистач- хигиенист,
    понеже чисти и… не мисля, е драма,

    това, че във живота има
    и някакви рутинни занимания.
    Не те в дните светлината скриват…
    Животът не е състезание

    между мъжете и жените.
    Съжителтсвото да е изтезание –
    не бива. Това вгорчава дните.
    И знам, че има ли любов- има и желание.
    Двамата уютно дома да подредите.
  • Правилно! К'ви деца, к'ви пет лева, семейство и мусака? Няма жена, няма мъж, живее се веднъж!
  • Така написано ми звучи и аз не знам как. Тези неща ги върша всеки ден. За да живеем в топъл, чист, уютен дом. И заради това съм простакеса!?! И прабаба ми, и майка ми, и всички нормални жени по света!?! Явно грешката е в мен - не мога и не искам да върша "мъжки" работи. Харесва ми да съм жена. И метлата си обичам, много даже.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...