Слугиня
Ти очакваш мусака да ти пека,
пода до блясък да лъскам,
децата спретнато да облека
и много, много да не съскам.
Сестра съм аз на вятъра, танцувам
с всичките си цветни настроения.
Неспособна съм да козирувам
на онзи мъж - презрения,
който ще се радва на принцеса,
яхнала метлата у дома.
Принцеса ли е, или простакеса
вечно свелата глава мома?
Навярно тя прането е простряла
и къщата блести от чистота.
Утре пак ще си хване парцала
и от челото ще забърше потта.
Съгласна с ролята на домакиня
жената в нея непробудно спи.
Отказвам аз да бъда нечия слугиня
и да сбъдвам чужди мечти.
© Весилена Тончева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Правилно! К'ви деца, к'ви пет лева, семейство и мусака? Няма жена, няма мъж, живее се веднъж!
-
Така написано ми звучи и аз не знам как. Тези неща ги върша всеки ден. За да живеем в топъл, чист, уютен дом. И заради това съм простакеса!?! И прабаба ми, и майка ми, и всички нормални жени по света!?! Явно грешката е в мен - не мога и не искам да върша "мъжки" работи. Харесва ми да съм жена. И метлата си обичам, много даже.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Не ги забравяй – те са „важното“.
Ала човек в живота често балансира,
между храната за ума и тялото.
Понеже мусаката не е лоша
(макар я набедиха за опасна)
и трябва някой дрехите във коша
да изпере, а после да изплакне.
Домът да бъде спретнат, чист,
Дори и в него мъж да няма.
Не всеки е чистач- хигиенист,
понеже чисти и… не мисля, е драма,
това, че във живота има
и някакви рутинни занимания.
Не те в дните светлината скриват…
Животът не е състезание
между мъжете и жените.
Съжителтсвото да е изтезание –
не бива. Това вгорчава дните.
И знам, че има ли любов- има и желание.
Двамата уютно дома да подредите.