Президентът е баш
главният службаш,
цар е на редене
на служебни кабинети
от старателни слуги,
внимателно пресяти,
подбрани и наети.
Ухилени близнаци
със маски на експерти
с торби със пакостни идеи
да забатачат забатаченото
пред смаяните жертви
в прегръдката на славата
на своите алеи.
Бог дал такива предани екипи,
в годината по два,
изпъчени пред върволицата от дрипи
и дишащото множество едва-едва...
Ирладската пастирка
превърна се във български пастир,
от комсомолска бригадирка
преобрази се
на угрижен вълк след стадото овце
към Европейския баир!
Правителства служебни колко щеш,
а президентът, да, и той ще е служебен –
добре си гледа службата,
добре си гледа плевнята,
добре внимава за всеобщия грабеж,
добре се престарава да запази дружбата,
на фона на разпад
и всеобхватен, сгромолясващ се кипеж!
София, 15.08.2014 г.
© Димитър Христов Todos los derechos reservados