Но тайно отглеждам мънички слънца,

                              заместващи всичките думи във мене...

                                                             caribiana

В душата си тихо ги зидам зад зид,

под погледи скрити, под скрити надежди,

мои смели, безумни и луди мечти,

дето имат и взимат всичко от мене...

От камъни зид, накриво издялани,

от нечии бури, от лоши очи,

високи стени, дето крият навярно,

изплакани нощем, горчиви сълзи.

Отглеждам си думи!

И ги раждам във стихове!

Горещи, безмерни слънца!

Диана Димитрова