2.02.2023 г., 9:54

Слънца

1.1K 0 0

                              Но тайно отглеждам мънички слънца,

                              заместващи всичките думи във мене...

                                                             caribiana

 

В душата си тихо ги зидам зад зид,

под погледи скрити, под скрити надежди,

мои смели, безумни и луди мечти,

дето имат и взимат всичко от мене...

 

От камъни зид, накриво издялани,

от нечии бури, от лоши очи,

високи стени, дето крият навярно,

изплакани нощем, горчиви сълзи.

 

Отглеждам си думи!

И ги раждам във стихове!

Горещи, безмерни слънца!

 

Диана Димитрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...