25 jul 2009, 11:34

Слънца в окови

  Poesía
584 0 3

Загадъчни,

удобни светлини.

Присъствие -

полудискретно.

Животът се топи -

в мъглявини,

скроен скептично -

зрънце мимолетно.

 

Фиксирани

незримо

очертания,

глъбинно зреят

чувства и мечти.

Един до друг...

Безумни разстояния...

Разпятие!

На него -

аз и ти.

 

Дъждовно...

Капят

нежности стаени.

В просъница -

загатнати любови.

Под паяжина -

ветрове хиени -

душите ни сълзят -

слънца в окови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...