dv5 (Донка Василева) dv5 (Донка Василева)
3 110
25 июл. 2009 г., 11:34

Слънца в окови

591 0 3

Загадъчни,

удобни светлини.

Присъствие -

полудискретно.

Животът се топи -

в мъглявини,

скроен скептично -

зрънце мимолетно.

 

Фиксирани

незримо

очертания,

глъбинно зреят

чувства и мечти.

Един до друг...

Безумни разстояния...

Разпятие!

На него -

аз и ти.

 

Дъждовно...

Капят

нежности стаени.

В просъница -

загатнати любови.

Под паяжина -

ветрове хиени -

душите ни сълзят -

слънца в окови.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Василева Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0