Слънце, Боже, обезумяло
859
0
0
на майка ми, която умря на 4-ти февруари 08.
Нещото избяга,
там,
открито
избяга,
сняг,
видях го,
там,
не знам.
Върху бялата поема спят нещастни изгоряли...
Утрото е под лампата, поемат зли снежинки.
Помогни ми!
Дни, ти знаеш, избеляли.
Тук
закрити
и умряли.
Слънце, Боже, обезумяло.
Дали е истина - най-вече открих!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Първанов Todos los derechos reservados
