Слънце, Боже, обезумяло
862
0
0
на майка ми, която умря на 4-ти февруари 08.
Нещото избяга,
там,
открито
избяга,
сняг,
видях го,
там,
не знам.
Върху бялата поема спят нещастни изгоряли...
Утрото е под лампата, поемат зли снежинки.
Помогни ми!
Дни, ти знаеш, избеляли.
Тук
закрити
и умряли.
Слънце, Боже, обезумяло.
Дали е истина - най-вече открих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Първанов Все права защищены
