11 feb 2025, 13:29

Слънце и Кал

  Poesía
358 0 2

                                    Слънце и Кал

 

 

Ние хората сме много различни,

някои ярки, скромни, безлични.

От слънце и кал сме направени ние,

уж сме добри хора, а лошите сте вие.

 

Калта е земята, а слънцето е в небето,

но ги има и двете в душите ни, в нас.

И двете ги виждаме, вижда ги и детето 

расте и пораства с примера момчето.

 

Слънцето с лъчите си изсушава калта

и тя отново превръща се в земя.

Нека само слънчево е в нашата душа

защото калта е само намокрена земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...