11 feb 2025, 13:29

Слънце и Кал

  Poesía
359 0 2

                                    Слънце и Кал

 

 

Ние хората сме много различни,

някои ярки, скромни, безлични.

От слънце и кал сме направени ние,

уж сме добри хора, а лошите сте вие.

 

Калта е земята, а слънцето е в небето,

но ги има и двете в душите ни, в нас.

И двете ги виждаме, вижда ги и детето 

расте и пораства с примера момчето.

 

Слънцето с лъчите си изсушава калта

и тя отново превръща се в земя.

Нека само слънчево е в нашата душа

защото калта е само намокрена земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...