Слънце и Кал
Ние хората сме много различни,
някои ярки, скромни, безлични.
От слънце и кал сме направени ние,
уж сме добри хора, а лошите сте вие.
Калта е земята, а слънцето е в небето,
но ги има и двете в душите ни, в нас.
И двете ги виждаме, вижда ги и детето
расте и пораства с примера момчето.
Слънцето с лъчите си изсушава калта
и тя отново превръща се в земя.
Нека само слънчево е в нашата душа
защото калта е само намокрена земя!
© Валентин Миленов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
