Мъглата измамил,
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно
нагоре, нагоре
и зърнах отново
мойто Загоре.
Слънцето знае
човека да тачи.
Не иска да вижда
как страда и плаче.
Изпрати ми лъч -
надежда голяма
да видя отново
обичната мама.
Слънце, изгрей!
От мене поклон.
Но...
пак съм в мъглата
на моя балкон.
© Харита Колева Todos los derechos reservados
Дори и в мъглата ме стопли!
Привет!