24 nov 2009, 10:29

Слънце, поклон 

  Poesía » Otra
458 0 1

Мъглата измамил,

лъчyt се прокрадна.

Някак съзря ме

и... ме открадна.

Понесе ме нежно

нагоре, нагоре

и зърнах отново

мойто Загоре.

Слънцето знае

човека да тачи.

Не иска да вижда

как страда и плаче.

Изпрати ми лъч -

надежда голяма

да видя отново

обичната мама.

Слънце, изгрей!

От мене поклон.

Но...

пак съм в мъглата

на моя балкон.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??