Мъглата измамил,
лъчyt се прокрадна.
Някак съзря ме
и... ме открадна.
Понесе ме нежно
нагоре, нагоре
и зърнах отново
мойто Загоре.
Слънцето знае
човека да тачи.
Не иска да вижда
как страда и плаче.
Изпрати ми лъч -
надежда голяма
да видя отново
обичната мама.
Слънце, изгрей!
От мене поклон.
Но...
пак съм в мъглата
на моя балкон.
© Харита Колева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
