СЛЪНЦЕ С ОЧИ
на дъщеря ми Симона и
на един поет,
който не иска да полети
На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива.
И май послъгваш, че крачето те боли.
Не спираш да си боса и бъбрива.
Ти нарисува този стих, но не разбра,
че аз единствено редях след теб словата,
че аз повярвах колко хубав е света,
но ще повярват ли "събратята с перата"?
Когато кажем им, че има Торбалан,
когато молим ги да изперат водата
и тайно мушваме съня в един буркан.
Ще разберат ли,че снегът ужасно цапа?
Тогава някой истински, добър Поет
ще ни накара да поправиме очите,
и да изчистим бързо целият куплет
от графоманщините и мечтите.
Но ние ще създаваме слънца с очи.
Ще сме написали безмислена поема.
Ще се престорим, че въобще не ни горчи.
Небе сияйно ще е синята ни сцена.
Димитрия Чакова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
