blueberry (Димитрия Чакова)
103 324
4 abr 2007, 17:00

СЛЪНЦЕ С ОЧИ 

  Poesía
1000 0 14
 

                                                   на дъщеря ми Симона и

                                                                 на един поет,
                                                    който не иска да полети


На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива.
И май послъгваш, че крачето те боли.
Не спираш да си боса и бъбрива.


Ти нарисува този стих, но не разбра,
че аз единствено редях след теб словата,
че аз повярвах колко хубав е света,
но ще повярват ли "събратята с перата"?


Когато кажем им, че има Торбалан,
когато молим ги да изперат водата
и тайно мушваме съня в един буркан.
Ще разберат ли,че снегът ужасно цапа?


Тогава някой истински, добър Поет
ще ни накара да поправиме очите,
и да изчистим бързо целият куплет
от графоманщините и мечтите.


Но ние ще създаваме слънца с очи.
Ще сме написали безмислена поема.
Ще се престорим, че въобще не ни горчи.
Небе сияйно ще е синята ни сцена.


Димитрия Чакова

© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??