на дъщеря ми Симона и
на един поет,
който не иска да полети
На слънцето ще сложим ли очи? Кажи?
Ти моя малка, колко си красива.
И май послъгваш, че крачето те боли.
Не спираш да си боса и бъбрива.
Ти нарисува този стих, но не разбра,
че аз единствено редях след теб словата,
че аз повярвах колко хубав е света,
но ще повярват ли "събратята с перата"?
Когато кажем им, че има Торбалан, ...