10 abr 2011, 11:30

Слънце... за всички

  Poesía » Civil
1.2K 0 12

Защо ли плаче моята душа,
защо в съня сълзите си прегръщам.
Отдадени изцяло на нощта,
молитвите им в приказка превръщам.

Пренасям ги във слънчева страна,
където слънцето за всички свети.
На воля тичат слънчеви деца
и слънчево омайват ветровете.

Там няма болка в чистите сърца,
криле пречупени, безмислени окови,
в бунището захвърлени цветя
и клетвено изречени прокоби.

Там има път за нашите деца,
изпълнен със любов и светли дири.
"Обичам те!" - са първите слова,
пробудили душите. Еликсири.

Да! Приказката нека създадем,
за всички тях, приели болестта си.
Букет от вяра да им поднесем
и слънчев дом...  не само във съня си.
 



Какво ме вдъхнови?!


Проект  на Държавна агенция за закрила на детето "Детство за всички".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С поздрави за хубавия стих и за позицията!
  • Стихът е предизвикващо-хубав! Темата е една от злободневните, но дано имаме воля и сили да превърнем всички тези "институции"/сега/ в работещи и да оставим надежда и живот за децата, а и не само! Поздрав!
  • Благодаря ти, Приятелко - не само красив стих,
    но и благородна кауза...
    Поздравления !!!
  • Дълбоко пробуждане на слънчеви души...
    Благодаря ти, Таня, за прекрасния стих!
  • ти си великолепна поетеса, мила Танечка...
    с красива и благородна душа...
    моите аплодисменти за това светло послание..
    сърдечно те, прегръщам.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...