10 abr 2011, 11:30

Слънце... за всички 

  Poesía » Civil
1059 0 12

Защо ли плаче моята душа,
защо в съня сълзите си прегръщам.
Отдадени изцяло на нощта,
молитвите им в приказка превръщам.

Пренасям ги във слънчева страна,
където слънцето за всички свети.
На воля тичат слънчеви деца
и слънчево омайват ветровете.

Там няма болка в чистите сърца,
криле пречупени, безмислени окови,
в бунището захвърлени цветя
и клетвено изречени прокоби.

Там има път за нашите деца,
изпълнен със любов и светли дири.
"Обичам те!" - са първите слова,
пробудили душите. Еликсири.

Да! Приказката нека създадем,
за всички тях, приели болестта си.
Букет от вяра да им поднесем
и слънчев дом...  не само във съня си.
 



Какво ме вдъхнови?!


Проект  на Държавна агенция за закрила на детето "Детство за всички".

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??