16 abr 2014, 15:11

Слънцето 

  Poesía » De amor
494 0 2

Със слънцето днес  имах среща.

Искам за него да  разкажа.

Представях си го най-горещо.

А то бе много тъжно  даже.

 

Очите му запомних мигом -

красиви, тайнствено зелени,

с извити мигли. Без да мигат

те гледаха втренчено в мене.

 

Слънцето бе толкова самотно.

Блестеше смуглата му кожа.

Прошепна думичка и кротнах.

Случи се нещо невъзможно.

 

Влюбих се в него. И поисках

в дома му вечно да остана,

готова да поема риска

на въглен от любов да стана.

 

Слънцето грейна изумено.

Извика страстно мойто име.

Целуна ме до нажежено.

И... на мига изпепели ме.

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах,Нина- от слънце изпепелена!Оценявам го!
    Поздрави от мен и хубав ден!!!
  • Ех, че си ми изпълнителна...
    Много ми е хубаво, като те провокирам с коментар
    Благодаря за разказаното
Propuestas
: ??:??