Слънцето
Със слънцето днес имах среща.
Искам за него да разкажа.
Представях си го най-горещо.
А то бе много тъжно даже.
Очите му запомних мигом -
красиви, тайнствено зелени,
с извити мигли. Без да мигат
те гледаха втренчено в мене.
Слънцето бе толкова самотно.
Блестеше смуглата му кожа.
Прошепна думичка и кротнах.
Случи се нещо невъзможно.
Влюбих се в него. И поисках
в дома му вечно да остана,
готова да поема риска
на въглен от любов да стана.
Слънцето грейна изумено.
Извика страстно мойто име.
Целуна ме до нажежено.
И... на мига изпепели ме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
