линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
30 jul 2011, 18:15

Слънцето 

  Poesía » Otra
601 0 14

 

Слънцето
..............................​.................

Снагата ми - мъничка, сянката - голяма.
Усмихвам ти се. Тичаш. Искам да те хвана.
За миг поне. Да те целуна. Да отмина.
Да знаеш, че не зная... още колко има.

Зениците ми светят. Мислите - тъмнеят.
Разпалват ли души лъчите, щом изгреят?
Разплитат ли загадки в объркани съдби?
След кой небесен огън казваш: ”Може би!”?

Тежи ми суетата. Убива ми плътта.
Ела да ме погалиш и хуквай по света.
Препъвам се. Кънти ръбът на планината.
Зад него ли приспиваш облака от висината?

Изпращаш ми го, после кротко го прибираш.
Той мокри пясъка и в ризата ми се събира.
Измива сянката. Оставя ми снагата.
Залязва изгревът. Разсъмва се. В росата. 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??