Слънцето
Слънцето
...............................................
Снагата ми - мъничка, сянката - голяма.
Усмихвам ти се. Тичаш. Искам да те хвана.
За миг поне. Да те целуна. Да отмина.
Да знаеш, че не зная... още колко има.
Зениците ми светят. Мислите - тъмнеят.
Разпалват ли души лъчите, щом изгреят?
Разплитат ли загадки в объркани съдби?
След кой небесен огън казваш: ”Може би!”?
Тежи ми суетата. Убива ми плътта.
Ела да ме погалиш и хуквай по света.
Препъвам се. Кънти ръбът на планината.
Зад него ли приспиваш облака от висината?
Изпращаш ми го, после кротко го прибираш.
Той мокри пясъка и в ризата ми се събира.
Измива сянката. Оставя ми снагата.
Залязва изгревът. Разсъмва се. В росата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
