линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12227
Jul 30, 2011, 6:15 PM

Слънцето 

  Poetry » Other
602 0 14

 

Слънцето
..............................​.................

Снагата ми - мъничка, сянката - голяма.
Усмихвам ти се. Тичаш. Искам да те хвана.
За миг поне. Да те целуна. Да отмина.
Да знаеш, че не зная... още колко има.

Зениците ми светят. Мислите - тъмнеят.
Разпалват ли души лъчите, щом изгреят?
Разплитат ли загадки в объркани съдби?
След кой небесен огън казваш: ”Може би!”?

Тежи ми суетата. Убива ми плътта.
Ела да ме погалиш и хуквай по света.
Препъвам се. Кънти ръбът на планината.
Зад него ли приспиваш облака от висината?

Изпращаш ми го, после кротко го прибираш.
Той мокри пясъка и в ризата ми се събира.
Измива сянката. Оставя ми снагата.
Залязва изгревът. Разсъмва се. В росата. 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??