13 jul 2007, 10:42

СЛЪНЦЕТО Е В МЕН

  Poesía
1.5K 0 18
 

Усмихва ми се слънцето любовно

и гали ме с лъчиста топлина...

милувката му, сгушена гальовно,

притихва нежно в моята коса...

Усмихвам се на слънчевите багри,

ефирно сплетени в искряща синева,

изпиващи с жарава и дъха ми,

изгряващи в невинна чистота...

Аз влюбена съм в бялото сияние,

обагрено с любов и светлина...

искрица златна, сладко опияние

и ангелски крила на доброта...

Оглежда се във моята зеница

любимото ми слънце... красота.

Щастлива е душата ми на птица -

прогонва всяко късче самота...

Звънти в лазура слънчевия лъч...

припява песен, нежна, на прибоя,

огрява с краски детски волен глъч,

полюшва с ласка поривите на покоя...



13. 07. 07 г.


п.п Нека е слънце в душите ви!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • /леко перифразиране по Пол Варлен /

    ''.....ЩАСТЛИВА Е ДУШАТА МУ НА ПТИЦА........."

    но на армията безработни във краката
    ГОЛЕМИТЕ КРИЛА му пречат да върви !
  • Само една слънчева душа можа да пожелае на другите това
  • Определено имаш способността да виждаш красивото Аз малко се затруднявам Браво!
  • Благодаря ви, приятели!!!
  • Влюбено звучат думите ти! Нека слънце да огрява душата ти с лъчите златни!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...