13.07.2007 г., 10:42

СЛЪНЦЕТО Е В МЕН

1.5K 0 18
 

Усмихва ми се слънцето любовно

и гали ме с лъчиста топлина...

милувката му, сгушена гальовно,

притихва нежно в моята коса...

Усмихвам се на слънчевите багри,

ефирно сплетени в искряща синева,

изпиващи с жарава и дъха ми,

изгряващи в невинна чистота...

Аз влюбена съм в бялото сияние,

обагрено с любов и светлина...

искрица златна, сладко опияние

и ангелски крила на доброта...

Оглежда се във моята зеница

любимото ми слънце... красота.

Щастлива е душата ми на птица -

прогонва всяко късче самота...

Звънти в лазура слънчевия лъч...

припява песен, нежна, на прибоя,

огрява с краски детски волен глъч,

полюшва с ласка поривите на покоя...



13. 07. 07 г.


п.п Нека е слънце в душите ви!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Инджева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • /леко перифразиране по Пол Варлен /

    ''.....ЩАСТЛИВА Е ДУШАТА МУ НА ПТИЦА........."

    но на армията безработни във краката
    ГОЛЕМИТЕ КРИЛА му пречат да върви !
  • Само една слънчева душа можа да пожелае на другите това
  • Определено имаш способността да виждаш красивото Аз малко се затруднявам Браво!
  • Благодаря ви, приятели!!!
  • Влюбено звучат думите ти! Нека слънце да огрява душата ти с лъчите златни!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...