Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
***
То е единствено, но не се оплаква...
толкова самотно... и толкова силно...
добре му е и така...
защото знае, че е най-голямото от всичко останало наоколо...
и един ден, когато умре...
то пак ще е щастливо...
не защото се е уморило вече да свети, а защото знае, че след него всичко ще умре...