10 nov 2009, 17:00

*Слънцето в мен* 

  Poesía
1628 0 9

Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
***

То е единствено, но не се оплаква...
толкова самотно... и толкова силно...
добре му е и така...
защото знае, че е най-голямото от всичко останало наоколо...
и един ден, когато умре...
то пак ще е щастливо...
не защото се е уморило вече да свети, а защото знае, че след него всичко ще умре...

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това стихотворение е толкова близо до мен, прекрасна метафора.
  • Прекрасно е, Алекс! Твоите творби ме карат да се замисля за много неща ...
  • Колко хубаво и мъдро ! Съгласна съм с bori1478*,( без обидите ),тя те е разбрала и почувствувала близка ,точно както и аз !Алекс , чудесна си !
  • Интересно : )
  • В тоя сайт съм чела толкова абсурдни и буквално ГЛУПАВИ неща,че не разбирам какво искат да кажат по-долу подписаните...За своите 15 години ти пишеш много красиво и с чувствоВъобще не се съмнявай,че имаш дарба,какво значение има колко ще е дълъг един стих,важно не е количеството,а качествотоПродължавай все така,поздрави
  • Слънцето като метафора на истинската любов...
    Казват, че е щастливец не този, когото обичат,
    а този, който обича. Истински човек е живял,
    само ако истински е дарявал обич, щом престане
    значи вече не е между живите...(дори и да е...)
    В стиха ти се съдържа красиво и мъдро послание, в което
    се оглежда философията на живота, такъв какъвто е...!
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!
  • Не ги слушай. Пиши само за такива неща. Гледай да са по-дълги и ще се получи. На мен ми хареса написаното, защото макар и простичко е напсано искренно и са вложени чувства, другото не е важно.
  • Малко ми обягва смисълът...
  • оххх
Propuestas
: ??:??