10 нояб. 2009 г., 17:00

Слънцето в мен

Поэзия

1.9K 0 9

Виждам себе си в слънцето...
високо и далече... не можеш да ме стигнеш,
намерих се в лъча светлина, докоснал лицето ми...
преоткривам се всеки път, щом го усетя...
***

То е единствено, но не се оплаква...
толкова самотно... и толкова силно...
добре му е и така...
защото знае, че е най-голямото от всичко останало наоколо...
и един ден, когато умре...
то пак ще е щастливо...
не защото се е уморило вече да свети, а защото знае, че след него всичко ще умре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Slania (Бло)

Това стихотворение е толкова близо до мен, прекрасна метафора.

2010-11-09T17:29:10+02:00
Sw3eTyTo (Любка Янева)

Прекрасно е, Алекс! Твоите творби ме карат да се замисля за много неща ...

2010-05-23T03:18:57+03:00
mitkoba52 (Евгения Димитрова)

Колко хубаво и мъдро ! Съгласна съм с bori1478*,( без обидите ),тя те е разбрала и почувствувала близка ,точно както и аз !Алекс , чудесна си !

2010-02-26T01:09:26+02:00
Aske (Петя Косева)

Интересно : )

2010-01-23T16:23:45+02:00
bori1478 (Боряна Иванова)

В тоя сайт съм чела толкова абсурдни и буквално ГЛУПАВИ неща,че не разбирам какво искат да кажат по-долу подписаните...За своите 15 години ти пишеш много красиво и с чувствоВъобще не се съмнявай,че имаш дарба,какво значение има колко ще е дълъг един стих,важно не е количеството,а качествотоПродължавай все така,поздрави

2010-01-22T16:22:46+02:00