16 ago 2014, 20:11

Слънчева жмичка

  Poesía » Otra
813 0 20

Един лъч запокити усмивката своя,

целуна безсрамно косите ти меки,

притаи се по детски там зад пердето,

закачливо ти смигна, изчезна далеко.

Разбуден викът му ти слънчев усети,

потърси следите му нейде в небето,

а там тъй високо от рано кипеше,

играта на жмичка безкрайно лудешка,

танцуваше вихрено слънчево лято,

с лъчите играеше с поздрав „горещо”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Суперско!!!!!!!!
  • С усмивка лъчезарна със стих си омайна!
  • Радвам се, че допринесох за настроението ви, Мариан, Ласка, Кръстина, Светла! Благодаря ви, че се отбихте!
  • Много хубаво ...
  • Оригинален, слънчев стих, зарежда
    с позитивизъм и весело настроение,
    сътворен със завидна поетична
    непринуденост и лекота, звучи песенно
    и вълшебно красиво! Браво!
    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...