31 mar 2017, 14:01

Слънчева наука

  Poesía » Otra
511 0 0
С чевръста походка, вирнат нос и брада,
със снежнобяла яка на тлъстата шия,
с начетено сложени върху късия нос очила,
млад диджей се гласи за доцентска тапия.
 
С уважение към достолепните кила и лукса,
порядъчните хора поемат новия си член,
вкарват си го целия, като дебела черна букса,
в канала на науката с принос най-почтен.
 
Вече влязъл във влажната и тясна дупка,
врязал се дълбоко в университетската среда,
движи се напред-назад, с умела в кръста чупка,
пори знанието, както птица въздуха с крила.
 
С формален диплом, но с реално уважение
към титлата и импозантната потентност,
какво му трябва на човека повече?
Милионче, остров и привидната почтеност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...