31 мар. 2017 г., 14:01

Слънчева наука

517 0 0
С чевръста походка, вирнат нос и брада,
със снежнобяла яка на тлъстата шия,
с начетено сложени върху късия нос очила,
млад диджей се гласи за доцентска тапия.
 
С уважение към достолепните кила и лукса,
порядъчните хора поемат новия си член,
вкарват си го целия, като дебела черна букса,
в канала на науката с принос най-почтен.
 
Вече влязъл във влажната и тясна дупка,
врязал се дълбоко в университетската среда,
движи се напред-назад, с умела в кръста чупка,
пори знанието, както птица въздуха с крила.
 
С формален диплом, но с реално уважение
към титлата и импозантната потентност,
какво му трябва на човека повече?
Милионче, остров и привидната почтеност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...