31 мар. 2017 г., 14:01

Слънчева наука

512 0 0
С чевръста походка, вирнат нос и брада,
със снежнобяла яка на тлъстата шия,
с начетено сложени върху късия нос очила,
млад диджей се гласи за доцентска тапия.
 
С уважение към достолепните кила и лукса,
порядъчните хора поемат новия си член,
вкарват си го целия, като дебела черна букса,
в канала на науката с принос най-почтен.
 
Вече влязъл във влажната и тясна дупка,
врязал се дълбоко в университетската среда,
движи се напред-назад, с умела в кръста чупка,
пори знанието, както птица въздуха с крила.
 
С формален диплом, но с реално уважение
към титлата и импозантната потентност,
какво му трябва на човека повече?
Милионче, остров и привидната почтеност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...