Слънчева пътека...

24 sept 2012, 9:20

Poesía » Del paisaje

541 0 1

Слънчева пътека...

Люлее се пътека

от разтопено злато,

люлее се далеко-

до края на водата...

С безумството на птица

Душата ми полита...

-Къде отиваш?.. Спри се!..-

я Слънцето попита-

Ще прегорят крилата ти,

призрачно-въздушни!..

... О не... Не спря Душата ми

и не го послуша!.

Някога в Пасифика

д-р Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rozza (Радка Миндова)

2012-09-24T10:38:00+03:00

Чудесен стих, много подходящ за днешния ден - плувнал в слънце.