Sep 24, 2012, 9:20 AM

Слънчева пътека... 

  Poetry » Landscape
542 0 1

Слънчева пътека...

 

Люлее се пътека

от разтопено злато,

люлее се далеко-

до края на водата...

 

С безумството на птица

Душата ми полита...

-Къде отиваш?.. Спри се!..-

 я Слънцето попита-

 

Ще прегорят крилата ти,

призрачно-въздушни!..

 

... О не... Не спря Душата ми

и не го послуша!.

 

Някога в Пасифика

д-р Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесен стих, много подходящ за днешния ден - плувнал в слънце.
Random works
: ??:??