16 mar 2007, 21:14

Слънчеви Сълзи

  Poesía
741 0 0
Очарователна тъга 
с уханието на сълзи,
след нощ без толкова звезди.

Слънцето огрява уморените ми очи.
Без думи очертава пламъчета от сълзи.

Бялата рокля рисува кръвта. 
Пясъчно звучат моите слова,
завъртяни в часовник от самота.

В шепите си събирам смелостта,
но пясъкът изтича като река.

Ветрове разнасят моите мечти
и сякаш лутам се в пустиня от сълзи.
Но не заспивам, без да разбера защо боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...