16 mar 2007, 21:14

Слънчеви Сълзи

  Poesía
743 0 0
Очарователна тъга 
с уханието на сълзи,
след нощ без толкова звезди.

Слънцето огрява уморените ми очи.
Без думи очертава пламъчета от сълзи.

Бялата рокля рисува кръвта. 
Пясъчно звучат моите слова,
завъртяни в часовник от самота.

В шепите си събирам смелостта,
но пясъкът изтича като река.

Ветрове разнасят моите мечти
и сякаш лутам се в пустиня от сълзи.
Но не заспивам, без да разбера защо боли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...