Очарователна тъга с уханието на сълзи, след нощ без толкова звезди. Слънцето огрява уморените ми очи. Без думи очертава пламъчета от сълзи. Бялата рокля рисува кръвта. Пясъчно звучат моите слова, завъртяни в часовник от самота. В шепите си събирам смелостта, но пясъкът изтича като река. Ветрове разнасят моите мечти и сякаш лутам се в пустиня от сълзи. Но не заспивам, без да разбера защо боли?