Очарователна тъга с уханието на сълзи, след нощ без толкова звезди. Слънцето огрява уморените ми очи. Без думи очертава пламъчета от сълзи. Бялата рокля рисува кръвта. Пясъчно звучат моите слова, завъртяни в часовник от самота. В шепите си събирам смелостта, но пясъкът изтича като река. Ветрове разнасят моите мечти и сякаш лутам се в пустиня от сълзи. Но не заспивам, без да разбера защо боли?
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up