Mar 16, 2007, 9:14 PM

Слънчеви Сълзи

Poetry

739 0 0

Очарователна тъга с уханието на сълзи, след нощ без толкова звезди. Слънцето огрява уморените ми очи. Без думи очертава пламъчета от сълзи. Бялата рокля рисува кръвта. Пясъчно звучат моите слова, завъртяни в часовник от самота. В шепите си събирам смелостта, но пясъкът изтича като река. Ветрове разнасят моите мечти и сякаш лутам се в пустиня от сълзи. Но не заспивам, без да разбера защо боли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0